Първите лаканиански семинари в България се провеждат като част от дейността на „Фройдистко поле” с председател Жудит Милер и с участието на психоаналитици, членове на Школата на Фройдистката кауза ECF, сред които са Даниел Роа, Филип Лакаде, Патрик Монрибо, Бернар Сайнав, Доминик Холвут, Александър Стивънс, Ален Мерле и др. Още в началото тези събития бяха насочени преди всичко към специалисти, които развиват клинична практика и имат интерес както от възможността за клинично конструиране и представяне на случаи, така и за развиване на техните знания по отношение на психоаналитичната теория. Като основна част от програмата на семинара винаги присъства „Дисциплината четене”, която дава възможност на колеги да направят свой прочит и коментар на две избрани изречения от трудовете на Лакан, които са обвързани с темата на семинара и съответно на теоретичното експозе на гост-лектора. В периода 1999 – 2012 година са проведени 22 семинара на Фройдистко поле, организирани с финансовата подкрепа на „Фройдистко поле – Франция”.

През 2012 година, след приемането на Българското общество за лаканианска психоанализа като асоциирана група към Новата лаканианска школа, семинарите започнаха да се организират с финансовата подкрепа и участие на Новата лаканианска школа като темите се избират, ориентирани от основните проблеми и въпроси, върху които се работи във всички лаканиански формации, а така също и от водещите теми на предстоящите конгреси на Новата лаканианска школа и Световната асоциация по психоанализа. Те са насочени към широк кръг от професионалисти, които развиват своята клинична практика, а така също и към завършващи студенти и други специалисти, които имат интерес към теорията и клиничната практика в лаканианската психоанализа. Семинарите на НЛШ и БОЛП се организират три пъти в годината и се провеждат в залата на Френския културен институт в София, площад „Славейков”.

Отзвук от срещата – разговор с Марина Франгиадаки по темата на Големия международен онлайн разговор на Световната асоциация по психоанализа „Жената не съществува“

Отзвук от срещата – разговор с Марина Франгиадаки по темата на Големия международен онлайн разговор на Световната асоциация по психоанализа „Жената не съществува“

„Един вятър се надигна и повя. Отвсякъде се появяват гласове на жени, нарушавайки тишината, идваща отдалече“ – това е началото на един от аргументите на Големия международен онлайн разговор на Световната асоциация по психоанализа. С неговия превод на български език се зароди идеята за първото събитие за нашата група, ориентирано от тема на Конгреса на Световната асоциация. На всеки две години тя събира своите членове и интересуващите се от психоанализа за участие в конгрес. От 31 март до 3 април 2022 година ще се състои Големият международен онлайн разговор на САП „Жената не съществува“. Тази фраза на Жак Лакан от неговия Семинар Encore от 1973 година, предизвикала скандал тогава, макар и много популярна и често употребявана в лаканианската общност, не спира да вълнува,  да поражда въпроси и търсене на отговори от всеки един поотделно.

Както се казва в едно от съобщенията в интернет страницата на Големия международен разговор - какво днес можем да научим от психоанализата за отнасящото се до жената? Какво смущава, какви са въпросите, добрите и лошите срещи, които ни водят към избора да се ангажираме с нея? Как се ориентираме във времето на флуидния пол, който измести бинарността: мъж/жена?

Такива въпроси ни събраха, 60 участника,  в съботния ден на 29 януари 2022 в платформата zoom. Наш гост беше Марина Франгиадаки, А.М.Е., аналитик в Атина, член на Обществото „Боромеев възел“ в Гърция, на ECF, NLS и WAP.

Темата на нашия разговор „Жената – Друга на самата себе си“ беше предложен от Марина Франгиадаки, за да илюстрира „загадката, която жената остава както за мъжа, така и за самата себе си“. В своето експозе тя разгледа различните отговори, които жената изобретява, изправена пред загадката на това - какво е да си жена.

„Тогава жената (или "който и да е от говорещите същества", който се вписва от женската страна) стига до това да се отърве от фалическите си атрибути, които не са нейни, тревогата от кастрация, която не я засяга, защото няма какво да губи, амбициите ѝ да има, които само още повече смущават отношението й към женското, за да може най-накрая тя да открие недостатъка на съществуването, който я характеризира, под името реално, като резултат на един извор на сътворяване и неповторимост, който е неин. Тук бихме могли да говорим за версията на връзката на жената с реалното, реалната жена, за да се върнем към противопоставянето с истинската жена.“

„Но да се изправиш пред  тази категория на не-всичкото/не-цялото, да изпиташ това наслаждение понякога може да предизвика един вид световъртеж, който има друг статут. Бихме могли да твърдим, че женската тревога е тази, която идва от реалното, присъщо на нейното условие на жена, това реално, което се вписва отвъд логиката на кастрацията и което прави така, че от страната на жената няма връзка с всичкото/цялото [tout]. От страната на жената това е логиката на не-всичкото/не-цялото [pas-tout]. Това е едно прекосяване, което предизвиква тревога, но и предлага една голяма свобода.“

С тези думи Марина Франгиадаки завърши експозето си, което ни накара да продължаваме да си задаваме въпроси, отвори пространство за желание да търсим отговори и изостри изследователския интерес.

Разговорът продължи с представянето на три текста от нашите колеги - Десислава Иванова, практикуващ психоаналитик в София, член на УС на БОЛП, на НЛШ и САП, Кристина Ненова, психолог и Ралица Стамболска, психолог, член на БОЛП. Тези текстове са продукт от работата по подготовка за нашата среща-разговор, в която се включиха участниците в два картела, работещи с първия брой на Журнал-а, списанието на БОЛП и със Семинара Encore.

Всеки един от тези три текста представи различен начин на среща с въпросите, които предизвиква темата „Жена-та не съществува“. В своя текст Десислава Иванова изследва възможната връзка между не-всичкото/не-цялото и четенето на симптома и разглежда принципа на една по една като водещ в психоаналитичния дискурс във времето след Едип и т. нар. флуиден пол. Кристина Ненова се пита дали и как присъства женското в политическия неофеминизъм в ерата на #Me Too. Ралица Стамболска през срещата си със спектакъла WO MAN си задава въпроси за връзката между тялото и означаващите, за различието между половете, което в учението на Лакан не изхожда от биологията, а от езика и субекта.

Каква по-добра илюстрация на не-всичкото/не-цялото!

Биляна Мечкунова, председател на УС на БОЛП

 

Въведение в темата на Големия международен онлайн разговор на Световната асоциация по психоанализа „Жената не съществува“

Българско общество за лаканианска психоанализа

 Въведение в темата на Големия международен онлайн разговор на Световната асоциация по психоанализа

„Жената не съществува“

„Жената - Друга на самата себе си“

с гост Марина Франгиадаки

Прочети още: Въведение в темата на Големия международен онлайн разговор на Световната...

template-joomspirit